13 окт. 2009 г., 21:39

Студени светлини 

  Поэзия
507 0 3

Тежък стих се удави в дъжда.

Тишината тежи като клетва.

В локва улична падна звезда -

миг надежда за блуден несретник.

 

Мокър хлад върху мръсен паваж

уморен като скитник приляга.

Обичайният градски пейзаж -

светлините от сенките бягат.

 

Блед неон осветява нощта

и витрините - призраци неми -

се усмихват на мъртва луна,

от неясни мъгли обградена.

 

И пронизва с изкуствен светлик,

тъмнината, нахален прожектор.

Като маска човешкият лик

отразява светлинния спектър,

 

но миражна фалшивост личи -

някак странно еднакви са всички...

В свят студен от измамни лъчи

аз отчаяно търся свещичка.

© Вики Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??