17 feb 2008, 10:36

Студено

Poesía

955 0 10

Студено е... неволно луната се усмихва,
а нейната усмивка е твоето лице.
Студено е... и вятърът сред своя бяг утихва,
понесъл нежни думи в безплътните ръце.

Студено е... със болка прегръщам сутринта си
и слънцето заплаква, (изстива бавно то).
Студено е... ятата не чуват песента си.
Убийствено студено... Ти знаеш ли защо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nemesis888 (Морис Лав)

Тук някъде не се ли навърта Варг?
Петя... Студът е липса не енергия. Вземи си я!
Студът изчезва с плясък по изпръхналата кожа и ако ти не го направиш сама...ще го направя аз!
Или някой друг от нас които сме както казва Смешко странни псета - момичета и момчета...някой топъл, тук все пак се намират и такива - живи факли.
Просто бъди!

2008-02-20T02:01:33+02:00
lady_rose (Единствена)

навява тъга...

2008-02-17T13:44:12+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Поздравчета, адашката ми!

2008-02-17T13:06:38+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Прекрасен стих!Поздрав,Петя!

2008-02-17T12:57:45+02:00
Cursed (Димитрина Иванова)

Много ми хареса!
Сега навън бушува вятър и е студено...но в мен има по-силен хлад.
Поздрав.

Студено е... ятата не чуват песента си.
Убийствено студено... Ти знаеш ли защо...

2008-02-17T12:30:08+02:00