Студено
а нейната усмивка е твоето лице.
Студено е... и вятърът сред своя бяг утихва,
понесъл нежни думи в безплътните ръце.
Студено е... със болка прегръщам сутринта си
и слънцето заплаква, (изстива бавно то).
Студено е... ятата не чуват песента си.
Убийствено студено... Ти знаеш ли защо...
© Петя Косева All rights reserved.
