temenujka62 (Теменужка Маринова) temenujka62 (Теменужка Маринова)
2 164
26 nov 2008, 18:10

Студено

1.1K 0 6

Студено

 

На разсъмване
            става студено.
            И вали,
            и боли...
            Пак те няма...
            Пак си нейде
            далече от мене...
            и звучи
            тъжна песен
            за двама...
            Подивелият вятър
            връхлита
            и пронизва
            сърце вледенено...
            Любовта
            с мъка пак
            се преплита...
            На разсъмване
            става студено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • miri_miri (Мария Табакова)
    miri_miri (Мария Табакова)
    Толкова хубаво пишеш , Нушка , толкова чисто и искрено ! Поздравявам те !
  • temenujka62 (Теменужка Маринова)
    temenujka62 (Теменужка Маринова)
    Благодаря на всички! Кали, и аз те прегръщам!Танче, благодаря за разбирането!Маги...ти самата си нежност и обич...Когато боли,Таня, не може да се пише дълго! Фил, чак пък пън...Усмивки и поздрави на всички!!!
  • ПРИМАВЕРА (Татяна)
    ПРИМАВЕРА (Татяна)
    Дълбоко потресаващ е кратичкият ти стих Нуше!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    на разсъмване...слана е попарила...без него...
    толкова обич и нежност струи от стиха...
    прегръщам те с обич, мила Нуше...
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Мисълта за него, нека те топли!
    Прегръщам те!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0