26 нояб. 2008 г., 18:10

Студено

1.1K 0 6

Студено

 

На разсъмване
            става студено.
            И вали,
            и боли...
            Пак те няма...
            Пак си нейде
            далече от мене...
            и звучи
            тъжна песен
            за двама...
            Подивелият вятър
            връхлита
            и пронизва
            сърце вледенено...
            Любовта
            с мъка пак
            се преплита...
            На разсъмване
            става студено...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова хубаво пишеш , Нушка , толкова чисто и искрено ! Поздравявам те !
  • Благодаря на всички! Кали, и аз те прегръщам!Танче, благодаря за разбирането!Маги...ти самата си нежност и обич...Когато боли,Таня, не може да се пише дълго! Фил, чак пък пън...Усмивки и поздрави на всички!!!
  • Дълбоко потресаващ е кратичкият ти стих Нуше!
  • на разсъмване...слана е попарила...без него...
    толкова обич и нежност струи от стиха...
    прегръщам те с обич, мила Нуше...
  • Мисълта за него, нека те топли!
    Прегръщам те!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...