20 jun 2007, 22:13

Студено сърце

  Poesía
1.3K 0 5
 

Студено е, казваш, сърцето ми?

Не е студено - просто го няма.

След последния (убит) опит да обича,

от гърдите си го изтръгнах.

Сега гледам хипнотизирана

това живо сърце във шепата.

Ще взема да свия юмрука си -

да спре да боли завинаги.

Ще дам право на разума

и ще сложа машина в гърдите си.

Да ви питам тогава,  играчи,

ще можете ли да я излъжете!

Ах, как искам да го направя!

Но защо ли сама не си вярвам?!

Знам, че пак ще го върна

на мястото - болезнено ляво.

И нека да бъде самотен дивеч

за оня единствен, самотен ловец,

с болка под сърцето, отляво,

който винаги точно него е търсил.

Да го простреля безмилостно

и реброто му да си иде на мястото, (не моето - на ловеца)

под сърцето, отляво,

за да спрат болките

на моя непознат, самотен Адам

и на реброто му т.е. аз.


Лъжливи играчо, теб не те мразя.

Прощавам ти и желая късмет във игрите.

И любов ти желая - толкова,

колкото си заслужил.

Колко - не знам,  но ТОЙ знае!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...