Студено сърце

LONTANA (Даша)
246 1356

20 июн. 2007 г., 22:13

Поэзия

1129 0 5

Студено е, казваш, сърцето ми?

Не е студено - просто го няма.

След последния (убит) опит да обича,

от гърдите си го изтръгнах.

Сега гледам хипнотизирана

това живо сърце във шепата.

Ще взема да свия юмрука си -

да спре да боли завинаги.

Ще дам право на разума

и ще сложа машина в гърдите си.

Да ви питам тогава, играчи,

ще можете ли да я излъжете!

Ах, как искам да го направя!

Но защо ли сама не си вярвам?!

Знам, че пак ще го върна

на мястото - болезнено ляво.

И нека да бъде самотен дивеч

за оня единствен, самотен ловец,

с болка под сърцето, отляво,

който винаги точно него е търсил.

Да го простреля безмилостно

и реброто му да си иде на мястото, (не моето - на ловеца)

под сърцето, отляво,

за да спрат болките

на моя непознат, самотен Адам

и на реброто му т.е. аз.

Лъжливи играчо, теб не те мразя.

Прощавам ти и желая късмет във игрите.

И любов ти желая - толкова,

колкото си заслужил.

Колко - не знам, но ТОЙ знае!