Студено сърце
Студено е, казваш, сърцето ми?
Не е студено - просто го няма.
След последния (убит) опит да обича,
от гърдите си го изтръгнах.
Сега гледам хипнотизирана
това живо сърце във шепата.
Ще взема да свия юмрука си -
да спре да боли завинаги.
Ще дам право на разума
и ще сложа машина в гърдите си.
Да ви питам тогава, играчи,
ще можете ли да я излъжете!
Ах, как искам да го направя!
Но защо ли сама не си вярвам?!
Знам, че пак ще го върна
на мястото - болезнено ляво.
И нека да бъде самотен дивеч
за оня единствен, самотен ловец,
с болка под сърцето, отляво,
който винаги точно него е търсил.
Да го простреля безмилостно
и реброто му да си иде на мястото, (не моето - на ловеца)
под сърцето, отляво,
за да спрат болките
на моя непознат, самотен Адам
и на реброто му т.е. аз.
Лъжливи играчо, теб не те мразя.
Прощавам ти и желая късмет във игрите.
И любов ти желая - толкова,
колкото си заслужил.
Колко - не знам, но ТОЙ знае!
© Даша All rights reserved.
