29 mar 2020, 11:05

Стъклена прегръдка 

  Poesía
556 9 16

С всичка сила хвърли телефона 

по снимката в стъклената рамка.

На сто парчета свлече се на пода

на сто парчета въздухът ѝ стана-

за дишане бе твърде гъст и остър

и ехото от счупване кънтеше,

и твърде нависоко беше Господ,

а чувствата ѝ -Дявол да ги вземе!

Увяхна всяка роза в дома ѝ,

бодлите ѝ растяха наобратно

по струните се късаше гласът ѝ

И капеше по сивото ѝ рамо.

Рисуваше лицето му по рафта,

събрал праха от хиляди целувки

Течеше по рисунката невярност 

от порите на черните ѝ пръсти.

В камината горяха ледовете

в дома ѝ стана още по-студено.

Отиде и до снимката се свлече

прегърнала стъклата за последно.

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??