Две страни еднакво гладки,
прозрачни и твърди стъкла,
аз и ти от две страни прибрани,
шепата разперили с дланта.
Гледаме се в милиметри,
а се чувстваме толкова далечни,
очертанията ни бледо се личат,
усмивките помрачени застудяват.
С пръсти рисуваме комуникация,
диалог между две изстинали сърца,
екот на далечни изпитания,
шептим с дъх от топлина!
© Ана Раунд-Дев Todos los derechos reservados