Стъкло
Като разбито стъкло беше душата ми,
търсеща, искаща, вечно неспираща,
тихо събаряща с взор небосклона,
в който до вчера се взираше тръпнеща.
Един спектакъл беше животът ми,
част от милионите живи играчки,
а после шум от разбито стъкло
и безкрайният звук на спирачки.
От лед замъглена повърхност,
въртяща и мене със себе си даже,
не успя във върховния взлом
една надежда да ми покаже.
Като разбито стъкло беше душата ми,
граничеща близо до ада,
във въртележка от болка и звучи,
ме остави да търся наслада.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
