Стъкло
Като разбито стъкло беше душата ми,
търсеща, искаща, вечно неспираща,
тихо събаряща с взор небосклона,
в който до вчера се взираше тръпнеща.
Един спектакъл беше животът ми,
част от милионите живи играчки,
а после шум от разбито стъкло
и безкрайният звук на спирачки.
От лед замъглена повърхност,
въртяща и мене със себе си даже,
не успя във върховния взлом
една надежда да ми покаже.
Като разбито стъкло беше душата ми,
граничеща близо до ада,
във въртележка от болка и звучи,
ме остави да търся наслада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ася Всички права запазени
