Като разбито стъкло беше душата ми,
търсеща, искаща, вечно неспираща,
тихо събаряща с взор небосклона,
в който до вчера се взираше тръпнеща.
Един спектакъл беше животът ми,
част от милионите живи играчки,
а после шум от разбито стъкло
и безкрайният звук на спирачки.
От лед замъглена повърхност,
въртяща и мене със себе си даже,
не успя във върховния взлом
една надежда да ми покаже. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up