Стъклопис
Събрах парченцата от моята душа.
Бе счупена и бе опустошена.
И търпеливо, всекидневно ги редя,
със помощта на цялата Вселена.
Дали ще бъде цяла пак, не знам.
Най-вероятно нещичко ще липсва.
Но най-доброто от себе си ще дам,
за да е пак красива и лъчиста.
И като феникс, възроден от пепелта,
отново ще се сливам със дъгите,
защото любовта ми оцеля,
пречистена, искряща от сълзите.
И счупеното ще пренаредя.
И като цветен стъклопис ще заживее
в очите ми, ще бъде красота –
душата ми, спасена, ще изгрее.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados
