14.06.2017 г., 23:09 ч.

Стъклопис 

  Поезия
505 2 4

Събрах парченцата от моята душа.

Бе счупена и бе опустошена.

И търпеливо, всекидневно ги редя,

със помощта на цялата Вселена.

 

Дали ще бъде цяла пак, не знам.

Най-вероятно нещичко ще липсва.

Но най-доброто от себе си ще дам,

за да е пак красива и лъчиста.

 

И като феникс, възроден от пепелта,

отново ще се сливам със дъгите,

защото любовта ми оцеля,

пречистена, искряща от сълзите.

 

И счупеното ще пренаредя.

И като цветен стъклопис ще заживее

в очите ми, ще бъде красота –

душата ми, спасена, ще изгрее.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??