11 feb 2015, 20:56

Стълбата ... 

  Poesía
386 0 4

 

 

Пораснах още малко вчера

(или смалих се, знам ли),

изкачих се още сантиметър,

а душата ми се смее

(или ме подиграва):

пак далече си от метър...

Горката, тя не знае,

че най са гнили стъпалата

горе, на към края,

точно под стрехата, 

там, където дъжд е мокрил

и е брулил вятър

цял живот. Но аз го зная.

Ще пристъпвам бавно вече,

внимателно и тихо,

но пак силно ще обичам,

докато приседна и притихна...

Това учих от моите вихри...

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Светленце!
  • Даа, ден на равносметки - къде тъжни, къде весели - важното е да си живял с достойнство!!
    Поздрави, Вале!!
  • Благодаря за позитивния отзив, драги Мисана! Особеното е, че е по повод рождения ми ден! В такива моменти какво ли не му идва на човек в главата. И за високите оценки благодаря!
  • Много особено звучене. Оригинално и въздействащо.

    Поздравление, Валентине - хареса ми!
Propuestas
: ??:??