Стълбата ...
Пораснах още малко вчера
(или смалих се, знам ли),
изкачих се още сантиметър,
а душата ми се смее
(или ме подиграва):
пак далече си от метър...
Горката, тя не знае,
че най са гнили стъпалата
горе, на към края,
точно под стрехата,
там, където дъжд е мокрил
и е брулил вятър
цял живот. Но аз го зная.
Ще пристъпвам бавно вече,
внимателно и тихо,
но пак силно ще обичам,
докато приседна и притихна...
Това учих от моите вихри...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
