Пораснах още малко вчера
(или смалих се, знам ли),
изкачих се още сантиметър,
а душата ми се смее
(или ме подиграва):
пак далече си от метър...
Горката, тя не знае,
че най са гнили стъпалата
горе, на към края,
точно под стрехата,
там, където дъжд е мокрил
и е брулил вятър
цял живот. Но аз го зная.
Ще пристъпвам бавно вече,
внимателно и тихо,
но пак силно ще обичам,
докато приседна и притихна...
Това учих от моите вихри...
© Валентин Василев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
