25 nov 2007, 19:04

Стъпки

  Poesía » Otra
739 0 1

Стъпки

 

Самотна фигура след гора от спомени,

звук на стъпки в тишината ехти,

пробуждащи мигове от време отминало.

Малки стъпки на невинно дете,

стъпки крехки, плахи, нерешителни,

търсещи любящите протегнати ръце...

Няколко стъпки, бавен танц,

тела, плътно едно до друго,

глава наведена на сигурно рамо,

в свят, сътворен за две души само...

Самотни стъпки в самотна къща,

бавни и болезнени, носещи спомени.

За времена на смях и танци,

за времена на болка и тъга.

Стъпки, спомени от живот отминал...

Златните порти се отварят,

бяла светлина разрушава тъмата.

Бавно, сигурна стъпка, отправена към

това ново време на усмивки и любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Няколко стъпки, бавен танц,
    тела, плътно едно до друго,
    глава наведена на сигурно рамо,
    в свят, сътворен за две души само... "

    Прелест!!!
    Поздрав за хубавия стих!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...