Стъпки

Самотна фигура след гора от спомени,

звук на стъпки в тишината ехти,

пробуждащи мигове от време отминало.

Малки стъпки на невинно дете,

стъпки крехки, плахи, нерешителни,

търсещи любящите протегнати ръце...

Няколко стъпки, бавен танц,

тела, плътно едно до друго,

глава наведена на сигурно рамо,

в свят, сътворен за две души само...

Самотни стъпки в самотна къща,

бавни и болезнени, носещи спомени.

За времена на смях и танци,

за времена на болка и тъга.

Стъпки, спомени от живот отминал...

Златните порти се отварят,

бяла светлина разрушава тъмата.

Бавно, сигурна стъпка, отправена към

това ново време на усмивки и любов.