Ще вали... сигурно ще гърми.

Навън съм...

Cвобода!

Усет за ухания,

утъпкани, разкаляни, пресъхнали...

Усещане за пагубност и нов живот.

Навън съм...

поглеждам 

в необятното,

в границите

и по-далеко...

Стъпка напред, още една

ново чувство,

може би познато,

с нюанс по-осезаемо.

Възторг и радост ме обземат

да бъда част

от тайнствеността.

Инстинкт - не.

Навик, рутина...

Пристъпвам назад -

самота и страх,

отново съм сама.

Кога ли ще се върне?

Вой от болка и самота,

копнеж, жажда, глад.

Това съм сега...

За мен остава

да чакам.

Да чакам да се върне.

Отново радост да почувствам,

себе си да бъда,

в моя дом

с нежността ми

и моето ухание...

в копнеж за единственост.

Нетърпеливо чакам нощта.

Цялата в теб да се сгуша...

И

по човешки

щастлива

да бъда!