1.06.2014 г., 21:48

Стъпки

1.1K 0 1

 

 

 

Ще вали... сигурно ще гърми.

Навън съм...

Cвобода!

Усет за ухания,

утъпкани, разкаляни, пресъхнали...

Усещане за пагубност и нов живот.

Навън съм...

поглеждам 

в необятното,

в границите

и по-далеко...

Стъпка напред, още една

ново чувство,

може би познато,

с нюанс по-осезаемо.

Възторг и радост ме обземат

да бъда част

от тайнствеността.

 

Инстинкт - не.

Навик, рутина...

Пристъпвам назад -

самота и страх,

отново съм сама.

Кога ли ще се върне?

Вой от болка и самота,

копнеж, жажда, глад.

Това съм сега...

За мен остава

да чакам.

Да чакам да се върне.

Отново радост да почувствам,

себе си да бъда,

в моя дом

с нежността ми

и моето ухание...

в копнеж за единственост.

Нетърпеливо чакам нощта.

Цялата в теб да се сгуша...

 

И

по човешки

щастлива

да бъда!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маги Тимова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла, Шарлот!
    С много хубав стих идваш.
    Хареса ми!!!
    Успех!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....