Ще вали... сигурно ще гърми.
Навън съм...
Cвобода!
Усет за ухания,
утъпкани, разкаляни, пресъхнали...
Усещане за пагубност и нов живот.
Навън съм...
поглеждам
в необятното,
в границите
и по-далеко...
Стъпка напред, още една
ново чувство,
може би познато,
с нюанс по-осезаемо.
Възторг и радост ме обземат
да бъда част
от тайнствеността.
Инстинкт - не.
Навик, рутина...
Пристъпвам назад -
самота и страх,
отново съм сама.
Кога ли ще се върне?
Вой от болка и самота,
копнеж, жажда, глад.
Това съм сега...
За мен остава
да чакам.
Да чакам да се върне.
Отново радост да почувствам,
себе си да бъда,
в моя дом
с нежността ми
и моето ухание...
в копнеж за единственост.
Нетърпеливо чакам нощта.
Цялата в теб да се сгуша...
И
по човешки
щастлива
да бъда!
© Маги Тимова All rights reserved.
С много хубав стих идваш.
Хареса ми!!!
Успех!!!