Jun 1, 2014, 9:48 PM

Стъпки

  Poetry » Love
1.1K 0 1

 

 

 

Ще вали... сигурно ще гърми.

Навън съм...

Cвобода!

Усет за ухания,

утъпкани, разкаляни, пресъхнали...

Усещане за пагубност и нов живот.

Навън съм...

поглеждам 

в необятното,

в границите

и по-далеко...

Стъпка напред, още една

ново чувство,

може би познато,

с нюанс по-осезаемо.

Възторг и радост ме обземат

да бъда част

от тайнствеността.

 

Инстинкт - не.

Навик, рутина...

Пристъпвам назад -

самота и страх,

отново съм сама.

Кога ли ще се върне?

Вой от болка и самота,

копнеж, жажда, глад.

Това съм сега...

За мен остава

да чакам.

Да чакам да се върне.

Отново радост да почувствам,

себе си да бъда,

в моя дом

с нежността ми

и моето ухание...

в копнеж за единственост.

Нетърпеливо чакам нощта.

Цялата в теб да се сгуша...

 

И

по човешки

щастлива

да бъда!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маги Тимова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошла, Шарлот!
    С много хубав стих идваш.
    Хареса ми!!!
    Успех!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...