Дочувам стъпките ù плахи,
разтворила е чудната врата,
пристъпва с ефирни знаци,
разпръсква много светлина.
Тя идва с полъха на вятър южен
и съживява зажаднялата земя,
и всеки кълн с нежност е събуден,
да се разтвори с чудна красота.
И пеят птиците с поглед влюбен,
по двойки в тръпнещите дървеса,
и новият живот струи тъй чуден,
навред са звуците на пролетта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
