Дочувам стъпките ù плахи,
разтворила е чудната врата,
пристъпва с ефирни знаци,
разпръсква много светлина.
Тя идва с полъха на вятър южен
и съживява зажаднялата земя,
и всеки кълн с нежност е събуден,
да се разтвори с чудна красота.
И пеят птиците с поглед влюбен,
по двойки в тръпнещите дървеса,
и новият живот струи тъй чуден,
навред са звуците на пролетта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
