Ти попита ли вятъра бял,
къде се е скитал и запилял?
Как появи се тази неделя
с дъжд и със сняг къделя!
Как през априлските дни
Слънцето зад облаци скри.
Как извади от ракли ковани
якета с фланелки прибрани.
Как покрай разсад със цвят,
вечер си палим печки с табят.
Как мислим за птичките мили
от студа къде ли са се скрили?
Как гледаме почерняла череша
и мислим вече за друга утеха.
Какво ли ветре довея, ти тука?
Уж за добро, но нейде учука!
Вятърко, вятърко палав
тук дошъл си вироглав!
Почини си, отдъхни си тук
и послушай роден звук.
Чуй на чучулига песен,
на влюбен глас отнесен.
Чуй смехът с детски глас
и помисли си ти за нас.
Пак ни идвай ти на гости,
стъпвай нежно, да блести!
Дъжд носи ни от далече,
да се усмихне всякое човече!
© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados