Ти попита ли вятъра бял,
къде се е скитал и запилял?
Как появи се тази неделя
с дъжд и със сняг къделя!

Как през априлските дни
Слънцето зад облаци скри.
Как извади от ракли ковани
якета с фланелки прибрани.

Как покрай разсад със цвят, 

вечер си палим печки с табят.
Как мислим за птичките мили
от студа къде ли са се скрили?

Как гледаме почерняла череша
и мислим вече за друга утеха.
Какво ли ветре довея, ти тука? 
Уж за добро, но нейде учука! 

Вятърко, вятърко палав
тук дошъл си вироглав!
Почини си, отдъхни си тук
и послушай роден звук. 

Чуй на чучулига песен,
на влюбен глас отнесен. 
Чуй смехът с детски глас
и помисли си ти за нас.

Пак ни идвай ти на гости,
стъпвай нежно, да блести!
Дъжд носи ни от далече, 
да се усмихне всякое човече!