Стъпвай нежно!
Ти попита ли вятъра бял,
къде се е скитал и запилял?
Как появи се тази неделя
с дъжд и със сняг къделя!
Как през априлските дни
Слънцето зад облаци скри.
Как извади от ракли ковани
якета с фланелки прибрани.
Как покрай разсад със цвят,
вечер си палим печки с табят.
Как мислим за птичките мили
от студа къде ли са се скрили?
Как гледаме почерняла череша
и мислим вече за друга утеха.
Какво ли ветре довея, ти тука?
Уж за добро, но нейде учука!
Вятърко, вятърко палав
тук дошъл си вироглав!
Почини си, отдъхни си тук
и послушай роден звук.
Чуй на чучулига песен,
на влюбен глас отнесен.
Чуй смехът с детски глас
и помисли си ти за нас.
Пак ни идвай ти на гости,
стъпвай нежно, да блести!
Дъжд носи ни от далече,
да се усмихне всякое човече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Арменчева Всички права запазени