mili_bg (Милена Христова)
95 1340
17 jul 2006, 13:04

СТЪРНИЩА 

  Poesía
1005 0 12

СТЪРНИЩА

Ожънати, стърнищата мълчат,
всред билкови ливади се ветреят,
във сламена жарава се топят,
отлъчени от зърното, жалеят.

И не растеж, а огън ги зове,
стеблата слънчогледови немеят,
разбирайки, че някога и те
във пламнала жарава ще изтлеят.

А семето във жълто кадифе,
изчаквайки последните цъфтежи,
се взира в обгорялото поле,
разплакано от първите валежи.

И август се отдръпва уморен,
в нозете му стърнищата чернеят,
събрали се  за полет извисен,
в обятията щъркели белеят.

 

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??