Jul 17, 2006, 1:04 PM

СТЪРНИЩА 

  Poetry
1241 0 12
СТЪРНИЩА
Ожънати, стърнищата мълчат,
всред билкови ливади се ветреят,
във сламена жарава се топят,
отлъчени от зърното, жалеят.
И не растеж, а огън ги зове,
стеблата слънчогледови немеят,
разбирайки, че някога и те
във пламнала жарава ще изтлеят.
А семето във жълто кадифе,
изчаквайки последните цъфтежи,
се взира в обгорялото поле, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Random works
: ??:??