mili_bg (Милена Христова)
95 1340
Jul 17, 2006, 1:04 PM

СТЪРНИЩА 

  Poetry
1075 0 12

СТЪРНИЩА

Ожънати, стърнищата мълчат,
всред билкови ливади се ветреят,
във сламена жарава се топят,
отлъчени от зърното, жалеят.

И не растеж, а огън ги зове,
стеблата слънчогледови немеят,
разбирайки, че някога и те
във пламнала жарава ще изтлеят.

А семето във жълто кадифе,
изчаквайки последните цъфтежи,
се взира в обгорялото поле,
разплакано от първите валежи.

И август се отдръпва уморен,
в нозете му стърнищата чернеят,
събрали се  за полет извисен,
в обятията щъркели белеят.

 

© Милена Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??