СТЪРНИЩА
СТЪРНИЩА
Ожънати, стърнищата мълчат,
всред билкови ливади се ветреят,
във сламена жарава се топят,
отлъчени от зърното, жалеят.
И не растеж, а огън ги зове,
стеблата слънчогледови немеят,
разбирайки, че някога и те
във пламнала жарава ще изтлеят.
А семето във жълто кадифе,
изчаквайки последните цъфтежи,
се взира в обгорялото поле,
разплакано от първите валежи.
И август се отдръпва уморен,
в нозете му стърнищата чернеят,
събрали се за полет извисен,
в обятията щъркели белеят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Христова Всички права запазени
