mili_bg (Милена Христова)
95 1340
17.07.2006 г., 13:04 ч.

СТЪРНИЩА 

  Поезия
1074 0 12

СТЪРНИЩА

Ожънати, стърнищата мълчат,
всред билкови ливади се ветреят,
във сламена жарава се топят,
отлъчени от зърното, жалеят.

И не растеж, а огън ги зове,
стеблата слънчогледови немеят,
разбирайки, че някога и те
във пламнала жарава ще изтлеят.

А семето във жълто кадифе,
изчаквайки последните цъфтежи,
се взира в обгорялото поле,
разплакано от първите валежи.

И август се отдръпва уморен,
в нозете му стърнищата чернеят,
събрали се  за полет извисен,
в обятията щъркели белеят.

 

© Милена Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??