Една любов с нищожността на суб-частица,

а се стремих да утоля със нея ненаситния си дух.

Да изкълве от шепите ми  самотата като  птица,

хралупа да е в ствола на живота кух.

Но може ли със суб-любов да възкреся сърце,

да пусна токове по енергийните му вени,

да зазвъни във клетките китара на щурче

и ветрове да шушнат в мисли излинели?!

И как от суб-искрица огън  да избухне

и от единствена, невидима частица дом да съградя?!

Кажете как от суб-вълна на звук стена да рухне,

а от власинка някаква  завивки да тъка?!

Не, не искам ограбена да  тръгна от света

и да изпусна  дъх с отворени очи!

Аз ще дочакам на любовта деветата вълна

дори да е надгробната ми плоча.