Една любов с нищожността на суб-частица,
а се стремих да утоля със нея ненаситния си дух.
Да изкълве от шепите ми самотата като птица,
хралупа да е в ствола на живота кух.
Но може ли със суб-любов да възкреся сърце,
да пусна токове по енергийните му вени,
да зазвъни във клетките китара на щурче
и ветрове да шушнат в мисли излинели?!
И как от суб-искрица огън да избухне
и от единствена, невидима частица дом да съградя?!
Кажете как от суб-вълна на звук стена да рухне,
а от власинка някаква завивки да тъка?!
Не, не искам ограбена да тръгна от света
и да изпусна дъх с отворени очи!
Аз ще дочакам на любовта деветата вълна
дори да е надгробната ми плоча.
© Диана Кънева Все права защищены