27 may 2009, 22:55

Суета

  Poesía » Civil
1.1K 1 0

Усмивки широки - насила престорени,

ласкави думи, на суетата покорни.

Очите гледат, но сякаш затворени,

без блясък са, тъй празни и морни.

 

Гласове се губят из тълпата,

пореден опит - вик мълчание.

За похот жадни са телата,

да докажат свойто обожание.

 

Живот без любов - не ще е наказание,

те и без това биха я продали.

Ала не ги ли храниш с внимание,

душите им биха изгоряли.

 

Ще забледнее тогаз червеното червило

и останат само устните студени.

А в сърцето - черно, кухо, гнило -

ще туптят чувства омърсени.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...