30 may 2012, 16:36

Суетене

  Poesía » Otra
834 0 2

                            

 

                                     И този късен пристан

                                     Пребродил мимолетно

                                     Потока и ума

 

                                     Прекършените двери 

                                     Обзелият се миг

                                     Студените постели -

                                     Най-престарелият войник

 

                                     Ще идва котката да проси утрин изпод балкона на гнева

                                     Една ръка с лениви пръсти ще сеща пролетна тъга

                                     И ехото ще се изкиска на ококорения блян

                                     Ще плисне пламък дъждоносен

                                     О запустелия олтар

 

                                     Така ще бъде -

                                     Мир и Крепост

                                     Студена приливна вълна

                                     От сухи кости вар и листи

                                     Дочули старите слова

 

                                     И ще се върна

                                     Ще прекрача

                                     Ще преплувам

                                     От кръв солен е този зов

                                     Иззад прозореца струи палитра

                                     На птичия планински хор

 

                                     Ще се посмеят часовете скришом 

                                     Минутите ще се стопят

                                     И Аз нехаен до излишък

                                     Във храма си ще стъпя сам

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...