И този късен пристан

                                     Пребродил мимолетно

                                     Потока и ума

                                     Прекършените двери 

                                     Обзелият се миг

                                     Студените постели -

                                     Най-престарелият войник

                                     Ще идва котката да проси утрин изпод балкона на гнева

                                     Една ръка с лениви пръсти ще сеща пролетна тъга

                                     И ехото ще се изкиска на ококорения блян

                                     Ще плисне пламък дъждоносен

                                     О запустелия олтар

                                     Така ще бъде -

                                     Мир и Крепост

                                     Студена приливна вълна

                                     От сухи кости вар и листи

                                     Дочули старите слова

                                     И ще се върна

                                     Ще прекрача

                                     Ще преплувам

                                     От кръв солен е този зов

                                     Иззад прозореца струи палитра

                                     На птичия планински хор

                                     Ще се посмеят часовете скришом 

                                     Минутите ще се стопят

                                     И Аз нехаен до излишък

                                     Във храма си ще стъпя сам