Suffer

27 jul 2008, 10:43

Poesía » Otra

683 0 2

Летя сред океан от звезди,

събуждам се и виждам празнината.

Не знаех, че толкова ще боли.

Разрязах със нож тишината.

Луната блести над заспалите улици.

Сиянието път очертава.

Ще тръгна по него, презирайки хулите,

обречен на почести или забрава.

Ще взема със себе си спомени мили,

ще бъдат те моя багаж.

От тях аз по пътя ще черпя си сили,

от моя товар със кураж.

Когато открия аз точката крайна,

отново ще виждам звездите.

Че с тях ние имаме своята тайна,

която осмисля ни дните.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.