Суицид

Лунна нощ е,

а сенки по вълните

размиват се и отразяват

в залива на надеждата...

В крайбрежно огнище

оплитат ни се съдбите,

горят и се взривяват

на миналото в преждата.

Сега, докосни ме –

покажи ми следата,

разсеяна от бригантината

в спомен.

Сега, излъжи ме –

там, под платната,

плъзни гилотината

с жест вероломен.

Сега или никога –

зарови любовта ни,

сложи кръст на всичко,

удави ме с ридание...

Ако ли не –

приеми ме така

и ревността превърни

в състрадание.