12 dic 2010, 20:55

Сумрачен час

  Poesía » Otra
784 0 26

Сумрачен час


Тъмата припълзя и само зорките очи на буден бухал
все още наблюдават сенките и различават цветовете.
Без дим горят лилавите огньове на кърпикожуха
и сгряват голите и беззащитни клони на дърветата.

В изпръхналите ниви слънчогледите залязват уморени

и питат слънцето - защо във питите им никнат черни зъби
и не пулсира вече сокът във стъблата им – зелени вени,
а сърпът лунен е готов с един замах да ги погуби.

Като прогонен таралеж - в юмруче свива се сърцето -

как сред враждебния и войствен мрак надеждата да разпознае?
И кой друг би могъл на зазоряване да просветли небето,
щом даже бляскавият слънчев нож се суети и колебае.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...