Dec 12, 2010, 8:55 PM

Сумрачен час 

  Poetry » Other
604 0 27

Сумрачен час


Тъмата припълзя и само зорките очи на буден бухал
все още наблюдават сенките и различават цветовете.
Без дим горят лилавите огньове на кърпикожуха
и сгряват голите и беззащитни клони на дърветата.

В изпръхналите ниви слънчогледите залязват уморени

и питат слънцето - защо във питите им никнат черни зъби
и не пулсира вече сокът във стъблата им – зелени вени,
а сърпът лунен е готов с един замах да ги погуби.

Като прогонен таралеж - в юмруче свива се сърцето -

как сред враждебния и войствен мрак надеждата да разпознае?
И кой друг би могъл на зазоряване да просветли небето,
щом даже бляскавият слънчев нож се суети и колебае.

© Владимир Виденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??