Супа за бедняка
И тази вечер, мършо стара,
ще успеем да затлачим
стомасите си с нещо, дето
се въргаля под тезгясите
пазарски
два-три листа зелеви
и смачкани картофи…
но каквото
вишният подал е...
Пак ще сготвим супа
за душа бедняшка.
Много не придиряй,
стига ни и залъка,
дето го изпросихме
от една жена красива.
А сега замлъквай…
А сега заспивай…
И сънувай, ако можеш,
вярна ми душице,
че луната жълта
е една паница,
пълна със забрава,
подсладена със блаженство,
някой звездна пита
рано е замесил
и търкулнал долу
в градското бунище.
И ще сме доволни
да забравим всичко
за света греховен,
за превратите, за зимата,
от която немислимо
тази нощ е да се скрием...
Дълго, дълго съм те пазил…
от страсти и невери…
от завистите и омразите…
от лъжи и гневност…
да не поругаеш Бога...
дявола да не привикаш...
тежък път да ходиш…
с чест да носиш дните си…
… Дано, когато срещнем Господ,
след кратък съд рече накрая:
- Една душа изгубена потропа,
пуснете я да влезе в Рая!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
