Сутрешни размисли
Години на самота и разкаяние
за отминали добри моменти -
сърцето чувства отчаяние,
не заслужава то аплодисменти.
Затихнали във него бури тъмни,
често на повърхността излизат,
помрачават бързо дните бъдни
и струйки дъжд от очите слизат.
Изгубила образа във огледалото,
лицето нейно бързо остарява,
а скрита нейде под одеялото,
тихо любовта я изоставя.
~Д. Консулова ~
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислава Консулова Todos los derechos reservados