Сутрешни размисли

Години на самота и разкаяние

за отминали добри моменти -

сърцето чувства отчаяние,

не заслужава то аплодисменти.

Затихнали във него бури тъмни,

често на повърхността излизат,

помрачават бързо дните бъдни

и струйки дъжд от очите слизат.

Изгубила образа във огледалото,

лицето нейно бързо остарява,

а скрита нейде под одеялото,

тихо любовта я изоставя.

~Д. Консулова ~