Години на самота и разкаяние
за отминали добри моменти -
сърцето чувства отчаяние,
не заслужава то аплодисменти.
Затихнали във него бури тъмни,
често на повърхността излизат,
помрачават бързо дните бъдни
и струйки дъжд от очите слизат.
Изгубила образа във огледалото,
лицето нейно бързо остарява,
а скрита нейде под одеялото,
тихо любовта я изоставя.
~Д. Консулова ~
© Десислава Консулова All rights reserved.