30.10.2015 г., 23:54

Сутрешни размисли

1K 0 0

Години на самота и разкаяние

за отминали добри моменти -

сърцето чувства отчаяние,

не заслужава то аплодисменти.

 

Затихнали във него бури тъмни,

често на повърхността излизат,

помрачават бързо дните бъдни

и струйки дъжд от очите слизат.

 

Изгубила образа във огледалото,

лицето нейно бързо остарява,

а скрита нейде под одеялото,

тихо любовта я изоставя.

 

~Д. Консулова ~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Консулова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...