Покрусен си, но ме поглеждаш с онази топла жажда, неутолима.

Как да утоля дланите ти, които ме докосват с боязън,

немеят при извивките,

настръхнали в шепота на пресъхналото ти гърло...

Ридаеш.

Наболата ти брада бразди по кожата ми,

дразни я със стон, побърква ме.

Толкова те обичам, че искам да страдаш,

да се гърчиш от болка, доказвайки, че и ти ме обичаш!

Ето го!

Да пулсираш в заробване на вечна болка от мен –

така разбирам любовта!

Не да я доказваш с изтъркани думи и жестове,

а да я изстрадаш истински.

Ще ти дам много причини –

виртуозни моменти ще ти подаря.

Как да откажеш това!

Ще зацапам после даването с малко думи,

които твоето сърце приема с жал

към него си, към мене си, към нея –

мъничко любов до писъка на следващото утре,

последвало ни в мечтите за теб и мен като вълшебен момент,

замръзнали в сутрешния секс,

който ни пречиства.