Сутрешно
Покрусен си, но ме поглеждаш с онази топла жажда, неутолима.
Как да утоля дланите ти, които ме докосват с боязън,
немеят при извивките,
настръхнали в шепота на пресъхналото ти гърло...
Ридаеш.
Наболата ти брада бразди по кожата ми,
дразни я със стон, побърква ме.
Толкова те обичам, че искам да страдаш,
да се гърчиш от болка, доказвайки, че и ти ме обичаш!
Ето го!
Да пулсираш в заробване на вечна болка от мен –
така разбирам любовта!
Не да я доказваш с изтъркани думи и жестове,
а да я изстрадаш истински.
Ще ти дам много причини –
виртуозни моменти ще ти подаря.
Как да откажеш това!
Ще зацапам после даването с малко думи,
които твоето сърце приема с жал
към него си, към мене си, към нея –
мъничко любов до писъка на следващото утре,
последвало ни в мечтите за теб и мен като вълшебен момент,
замръзнали в сутрешния секс,
който ни пречиства.
© Велина Караиванова All rights reserved.
