palenka (П Антонова)
505 18447
26 ene 2021, 9:07  

Сутрешна импресия 

  Poesía » Canción de autor
455 4 15

Босоноги мислите се пробуждат

и прокрадват в утринната мъгла

като напъдени бездомни котета

осиротели, чорлави, ненужни;

 

блуждаеща душата маневрира

между умиращата нощ и деня,

безпътна, безтегловна, ефирна -

в изгрева обещаващ се взира.

 

Време е. Миг преди слънцето

любовно да целуне небето,

птици стреснато да запеят

вятърът да погали върховете,

 

и светът да засияе обагрен

в портокалово-огнено,

тръгвам, обувките да намеря

за побраната в шепа душа,

 

мислите боси обувам,

към изгрева с болка вървя,

наранени и одрани кървят.

Вървя, без да спирам. Докога?

 

 

 

 

 

© П Антонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Niki_art (Николай Василев) - Може би и затова френският импресионизъм ми е любим жанр, защото с четката си художниците са увековечили МИГа!
    Радвам се!
  • Тази импресия е толкова красива, че ми се искаше да не свършва!..
    Браво, Пепи👏👏👏
  • Знам, Тери. В последно време все повече виждам свраки. А врабчетата са уникални: сиви, с розови и жълти коремчета, не съм знаела, че имало толкова видове врабчета.

    Благодаря, ди_!
  • Върви и не спирай!
    Хубав стих!
  • Пепи, не исках да се отплесвам, но и песента на птичките ти е на място. С песента си те "посрещат" зората, която е момента преди изгревът. Лятото пеят примерно в четири сутринта, защото изгревът е примерно в пет. Така, че не променяй, всико ти е на място. "Миг преди слънцето любовно да целуне небето, птици стреснато да запеят"
    Хареса ми!😊
  • "Време е. Миг преди слънцето
    любовно да целуне небето," - този миг имах предвид. Ще сменя заглавието. Благодаря ти, помогна ми!
  • Пепи, има портокалово - огнен изгрев, момента преди да изгрее слънцето и след секунди в момента на изгрева става огнено. Хареса ми стихът ти!
  • Въобще не бързам, добре си ми е да мързелувам и същинска змия всичко да си правя само като си лежа, и да се пека, пека...
  • По пътя на живота, както денят от изгрева тръгва, за да си иде със залеза, и човекът върви към залеза си, само че не знае кога.
  • Благодаря, Гош.

    Иво - в гората има всякакви птици, и нощни, и дневни, и всекидневни
    И в града има, но през нощта само трямваят до последно тряка, но и той вече е по-тих, не като някога. И някоя кола понякога. А сутрин точно на разсъмване започват да чирикат, обаче са страхотен барометър за времето: ако са много чумни, времето ще е меко. Ако е яко студ и мраз или порой, никакви ги няма. За това се вслушвам сутринта в тях. Наистина като под команда започват да пеят. Природата си знае работата.
  • Всеки върви докато... пресече финалната линия...
    Поздравявам те.
  • През нощта птици не пеят, с идването на утрото започват да чирикат.
    И за котетата ще помисля, и за мигът портокалово-огнен изгрев. Нямам чернова, тука го писах.
    Благодаря ти, че ми обърна внимание.
  • Токчетата в шкафа,
    находили се, кършели извивки.
    Сега обувам само онова,
    на мен което носи ми угода,
    отупвам дрехите от
    чуждата вина,
    компромиси с размери
    зачеркнах. Най-истинска
    съм в своя свят премерен.


    Скитницa - Няма, ама си узурпирала култовия ник след тебе всяка друга ще е No 2, 3... Защото първата и без номер си ти!

    И един друг лаф си имам "Докато има живец в човека, жив е животът"

    Благодаря ви!
  • Няма спиране, Пепи! Финала много ми хареса!
  • Хубаво...
    П.П. Мислите ти - женски - какви патъчки носят? Токчета?
Propuestas
: ??:??