14 jul 2011, 22:19

Сутрешно кафе

1.1K 0 1

Събуждам се с аромата на твоето тяло -

две отделни части на едно неразривно цяло.

На терасата, унесени от аромата на кафето,

не чуваме крясъците на детето.

 

Проскърцва тежко столчето под мен.

Въздишам, чака ме още един работен ден!

Котката отсреща оглежда ни лениво,

уж е сутрин, а се чувствам много мързеливо.

 

Алармата звъни безмилостно в ритъм.

Не казвай колко е часът, аз не питам.

Остави ме да посрещна първите лъчи

и да се огледам в любимите очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгени Генчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Към сутришното кафе добави шепа радост, щипка желание и много целувки! Повярвай, вкусът е различен! Да ви е сладко! Харесах!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...