Сутрешно кафе

14.07.2011 г., 22:19 ч.

Поезия » Любовна

793 0 1

Събуждам се с аромата на твоето тяло -

две отделни части на едно неразривно цяло.

На терасата, унесени от аромата на кафето,

не чуваме крясъците на детето.

Проскърцва тежко столчето под мен.

Въздишам, чака ме още един работен ден!

Котката отсреща оглежда ни лениво,

уж е сутрин, а се чувствам много мързеливо.

Алармата звъни безмилостно в ритъм.

Не казвай колко е часът, аз не питам.

Остави ме да посрещна първите лъчи

и да се огледам в любимите очи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-11-14T14:27:23+02:00

Към сутришното кафе добави шепа радост, щипка желание и много целувки! Повярвай, вкусът е различен! Да ви е сладко! Харесах!