Сутрешно кафе
1.1K
0
1
Събуждам се с аромата на твоето тяло -
две отделни части на едно неразривно цяло.
На терасата, унесени от аромата на кафето,
не чуваме крясъците на детето.
Проскърцва тежко столчето под мен.
Въздишам, чака ме още един работен ден!
Котката отсреща оглежда ни лениво,
уж е сутрин, а се чувствам много мързеливо.
Алармата звъни безмилостно в ритъм.
Не казвай колко е часът, аз не питам.
Остави ме да посрещна първите лъчи
и да се огледам в любимите очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгени Генчев Всички права запазени
