Сутрин думите раняват

Сутрин думите раняват

Сутрин думите раняват,  даже “Добро утро”.
Макар и то да е само, едно малко кутре.
То те джавка и те лае и своето иска,
а сърцето ти се свива, нещо те притиска.

Денем, с “Добър ден”, ако те поздрави “приятел”,
по-добре е, отмини го, сякаш непознат е.
Направи се съвсем така, че не го познаваш,
но му “шапка” позаклати, уж го уважаваш.

“Добър вечер”, Добра среща, побратиме, брате!
Който брат брата си няма, той вечно ще пати.
Ако, брате, пък си нямаш ти родна сестрица,
кой ли тебе ще ожали - даде понудица?

Вечер думите убиват. “Лека Нощ” - мълчете!
Господ казва не убивайте, жените-мъжете.
На малките... нали всичко им е позволено,
и живота, и морето, Боже, им е до колено.