1 may 2024, 8:31  

Сутрин притихнал е старият град 

  Poesía » Del paisaje
201 2 2

Сутрин притихнал е старият град,
гълъби пият вода в шадраваните,
в цъфнали кестени тихо гнездят,
светли надежди и пеят калканите.

 

Думите връщат се - птичи рояк,
плуват невидими лилии, лотоси,
стих ли наяве сънува и пак,
ето я  лудата. Носи каквото си,

 

скъта ревниво – надежда и сън.
Спят по кашоните даже клошарите.
Няма и пет – тя е вече навън,
уж си е същата – мислите старите.

 

Вижте очите ѝ! Няма го в тях,
сивият прах на далечните улици
Утрото буди примряла от смях,
а по следите ѝ - цъфнали люляци,

 

пътя показват ѝ. Бял е и лек,
славеѝ погалва сърцето ѝ... В трелите
тя се открива... Расте до човек...
С обич покорна, но само на смелите...  

 

https://youtu.be/mj5sejvpnbY?feature=shared

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??