Сватба

22 ene 2008, 22:23

Poesía

704 0 1

Тя е толкова красива с бялата си рокля,

а те гледа през небе от болка и тъга.

Мен ме няма. Няма ме, за Бога!

Всъщност права е... аз пак съм там.

Искам да запомня прелестта й!

Този ден... косите й, ангелско руси и нежни,

букетът й - за следващата булка натъкмен,

усмивката й... щастие небрежно!

На първия ви танц... Не трепери.

Вълнението в мен със жажда нова спира.

Танцувай с нея! Този миг запомни!

Защото с него по-малко умирам.

Целуни я сега, когато е твоя пред мен и пред Бога,

ще се сбогувам. Затварям очи.

Всичко е свършено, празната обич в мен ще изтлее...

Няма сълзи!!! Църквата рухва.

Обетът ти пада отронен от моята скръб...

Излишно се страхуваме, нали?

И мисълта... че с теб ще бъдем само спомен...

днес е истина, не ме плаши.

Вземи си залеза. Отнеси го при нея.

Тя е щастливка, Бог така е пожелал.

Всяка болка... има дълбока висша идея.

Аз те изгубих, дано си разбрал!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.